Angels

Admin Брой мнения : 86 Join date : 10.09.2011

Бланка за попълване:

1.Име
2.Дарба
3.Години
4.Външен вид
5.Характер
6.История
7.Допълнителна информация
8.Снимка на героя.

Брой мнения : 4 Join date : 04.12.2011

[ Carmen Sànchez ]

И M E
Каладрия. Повечето ме наричат накратко Ри, но също съм позната и като Кая.

Г О Д И Н И
Десет.

Х А Р А К Т Е Р
Нямах шанса да го оформя окончателно, тъй като съдбата се намеси и ме превърна в личност с ярка индивидуалност само за тези, които знаят как да гледат на мен.
Не мога да кажа, че по принцип съм добра или състрадателна. Последното се отключва само в строго определени случаи, които не са често срещани. Но не мога и да кажа, че по принцип съм зла и жестока. Трябва да ме предизвикаш, за да си навлечеш моя гняв, а аз никога не се ядосвам. Но и не вредя на човек без причина. Ако нещо се случи на някой докато аз съм покрай него – това е съдба. Аз нямах никаква вина, тъй като не съм направила нищо с лоши намерения, макар че ако решех да бъда лоша, можех да се превърна в най-ужасния ви кошмар. В общи линии аз съм неутрализирала действията си от думичките „зло” и „добро”. За мен доброто и злото са въпрос на гледни точки. Аз просто идвам и заминавам, а това, което остава след мен, е просто следствие от моето присъствие, нищо повече.
Аз съм като пчела. Не я ли закачаш – нищо няма да ти направи. Закачиш ли я – ще те ужили. И то по такъв начин, че няма да ти се иска да си жив.

Angels 24016_carmen-sanchez-es-duna-en-angel-o-demonio-e1299135380400

И С Т О Р И Я
Всички вие знаете за древен Рим единствено от учебниците по История и историческите филми, от летописите и музеите, но аз знам много повече от всеки професор по история, без дори да съм чела някоя книга за древен Рим. Защото това бе моят свят, това бе моят... ад.
Не мога да ви кажа кога горе-долу съм се родила, нито кои са родителите ми. Трябва да е било доста преди Христа, защото ясно си спомням Христос от раждането до смъртта му на кръста. Но когато и да съм се била родила, явно майка ми ме е мразела достатъчно, за да ме изостави на някакви хора, които ме третираха като животно. Всеки ден аз ставах преди всички и отивах за вода (не бяхме никак богати), после се връщах, премитах, избърсвах праха, носех дрехите да ги пера на реката и след това, с изтръпнали от студената вода пръсти, ги простирах. После започвах да готвя... И за всичко това получавах по един къшей хляб в края на деня, когато всички са се върнали и нахранили. Веднъж се опитах да открадна малко храна от тази, която готвех, но ме хванаха на място. В пристъп на ярост господарят (или казано по съвременно му – приемният ми баща) така ме удари през лицето, че се завъртях веднъж около себе си и паднах, удряйки си силно главата в ръба на нещо твърдо. Моментално изпаднах в безсъзнание, а когато се свестих, осъзнах, че не виждам нищо.
Бях ослепяла.
(Както един лекар през края на двайсети век установи - получила съм отлепване на ретината от удара и това е довело до ослепяването ми.)
И отгоре на всичко – бях изоставена. Този път абсолютно изоставена. Събудих се на брега на една река и когато отворих очи, първото нещо, което усетих, беше силната, остра болка в главата. След това осъзнах, че мракът пред очите ми не се разсейва, не изчезва... Ще ме попитате как тогава съм разбрала, че съм на брега на река? Ами, чух толкова познатия шум на вода, преди да осъзная ужасната истина и да се разплача от безсилие. Бях гладна, сама и сляпа и скоро сигурно щеше да дойде някой чакал, който да закуси с мен, а аз не можех да направя нищо. Абсолютно нищо.
Обаче измежду риданията си чух човешки стъпки и страх изпълни сърцето ми.
- Искаш ли това да спре? – чух ясен, мил мъжки глас. Подсмъркнах, докато кимам с глава. Мъжът се приближи, чух стъпките му по-близко и усетих ръката му върху крехкото ми, голо рамо. – Ще те направя като себе си, защото душата ти е чиста и неосквернена. Ти го заслужаваш най-много от всички
Не разбирах за какво говори непознатият, просто се надявах да ми помогне или да ме убие, за да се свършва този кошмар. Тогава усетих как нещо влиза в мен, някаква прекрасна енергия се вля в тялото ми в онази нощ и аз се превърнах в това, което съм.
Замръзнах във великолепието на своите десет години завинаги и дори слепотата ми бе излекувана... донякъде. Болката и безсилието ми също бяха излекувани и аз се преродих като изцяло нов човек... изключвайки частта с „човек”-а.

В Ъ Н Ш Е Н В И Д
Косата ми може да се определи както тъмно руса, така и като светло кафява, и мени оттенъците си според светлината. Чуплива е и ми стига почти до кръста. Имам чиста, бяла кожа и очи с цвета на зърна несмляно кафе. Обаче цветът им е променлив – когато използвам силите си стават прозрачно сини, като ледена вода.

Д А Р Б А
Енергийните полета (аурите) на всички живи същества и предмети са единственото, което виждам; И единственото, което мога да контролирам. По цвета на аурите мога да видя ако някой е тъжен и да го развеселя, мога да видя кой от каква болест страда и да го излекувам или разболея още повече, мога да видя кой какво е и дори мога да местя предмети, като свързвам аурата си с тази на предметите. Но дотук способностите ми се изчерпват.

Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О
// Почти винаги съм с едни кръгли черни очила, кацнали на лицето ми и позволявайки да виждам другите, но без те да могат да видят накъде шари погледа ми.
// След като изживях доста разочарования през последните три хиляди години, се отказах да се обвързвам с някой, независимо как. Осъзнах, че в моето положение не можеш да имаш приятели, нито семейство. Започнах да използвам хората и да ги захвърлям на боклука, след като станат безполезни. Без лоши чувства, разбира се.
// През живота си направих някои неща, с които прекрачих границите на позволеното и от едно хилядолетие ме преследват с намерението да ме убият. Едва ли има същество, което да не е чувало пренасящата се от уста на уста обява с обещание за награда за този, който ме залови. Жива или мъртва.

Admin Брой мнения : 86 Join date : 10.09.2011

Одобрена!