Макдоналдс

Admin Брой мнения : 37 Join date : 10.09.2011

Бях малко гладна,макдоналдс ми изглеждаше най доброто място,а и по това време нямаше много хора,повечето пълнеха баровете и дискотеките.Да би било прекрасно да отида в някой клуб,но тази вечер не бях в настроение,предпочитах някое тихо и спокойно място.Влязох в мола,и спрях,като бавно оглеждах всички магазинчета,бях посещавала всички.Бавно закрачих напред,а стъпките ми отекваха в големия двуетажен мол.Застанах до големия плот,където се намираше менюто и бавно прочетох всичко което предлагаха.Поръчах си салата "Цезар" и картофки.Разбира се човешката храна не можеше да задоволи глада ми,кръвт беше единствената достойна храна.След като поръчах седнах на едно удобно столче и зачах да ми донесат поръчката.

Заглавие: Re: Макдоналдс Сря Дек 14, 2011 8:54 pm

Беше ми скучно в къщи и трябваше да отида някъде "барове,дискотеки" мислех си,но не болеше ме главата,а тези места са много шумни,може бе щях да отида там утре вечер.Докато мислех за някое спокойно местенце се сетих за мола,взех си якето и тръгнах натам.Влязох вътре и един видях един магазин за бъжута където бяха изложени много красиви огърлици,влязох да го разгледам,и точно след две минути излязох от магазина с красивата златна огърлица,която красеше витрината.Реших че съм гладна и се запътих към макдоналдс.загледах голямото меню и си поръчах няколко нещта.Обърнах се за да реша къде да седна,всички места бяха свободни,а на едната маса седеше момиче на около 18-19.Не ми се стоеше сама,затова се доближих до масата на която седеше тя и казах:
-Здравей,свободно ли е до теб?-попитах и зачаках отговора й.

Admin Брой мнения : 37 Join date : 10.09.2011

Някакво момиче се доближи до менюто.Беше човек,разпознях я по миризмата.Гледах да не се втренчвам твърде дълго в нея,защото не бях се хранила с човешка плът отдавна а тя определено щеше да развали диетата ми.Усетих как се приближава,а накрая спря до моята маса.Погледнах я,а тя попита дали е свободно.
-Разбира се-отговорих небрежно.Тя седна на стола и се заоглежда навсякъде,а накрая погледа и се спре върху мен.
-Аз съм Катрин.-представих се и се усмихнах леко.
-Ария Монгомъри.-промълви момичето.
След около минута вече пред нас стояха таблите с храна.Отпих малко от колата,и отново погледнах момичето което не беше обелило и дума.
-Е,какво те води тук по това време?-попитах я.

Заглавие: Re: Макдоналдс Чет Дек 15, 2011 6:09 pm

-В къщи ми беше много скучно и реших да изляза малко.-отговорих аз.
Отидох в мола и си купих красива златна огърлица.Пообиколих магазините за дрехи, но после огладнях малко и реших да вляза в Макдоналдс. Погледнах къде има свободно място, но те почти всички места бяха свободни.И понеже не ми се стоеше сама реших да дойда да попитам дали мястото при теб е свободно.
Ще ми разкажеш ли малко за себе си и, за живота ти?

Admin Брой мнения : 37 Join date : 10.09.2011

-Не си спомням почти нищо от стария си живот,единственото което ми е останоло от него е медальон с лика на родителите ми.След като бях превърната в вампир,нямах дом,нямах нищо.След време намерих това място и реших да се остановя тук,защото на това място имаше същества като мен,и всичко общо взето ми харесва....,за сега не познавам почти никой,но всичко с времето си.-настъпи минута мълчание..-Ами ти?Не те ли е страх в този град пълен с чудовища,а хората тук не са много!..-попитах момичето..-Каква е твоята история Ария?-добавих непосредствено към въпроса си.Отпих малко от питието си и отново погледнах към тъмноокото момиче,което стоеше срещу мен.

Заглавие: Re: Макдоналдс Пет Дек 16, 2011 8:28 pm

Ами вече не знам дали да ме е страх Родителите ми починаха,когато бях на 3.Отгледала ме е леля ми.Тя е единствения ми близък човек и аз много държа на нея.Отраснала съм във Лондон,но на 14 се преместих в Чикаго-родния ми град.Първоначално името ми беше Изабела.Но аз го мразех по непонятни причини.Убедих леля си и с нейно позволение си го смених на Ариа.Когато навърших 15 претърпях тежка катастрофа и това донякъде ме кара да променя погледът си върху живота. От вечен оптимист, се превърнах в реалист, а на моменти и в песимист. Но ако нещата имат добра страна, то аз мога да я покажа. Скоро след това се запознах с Том, който в последствие стана най-добрият ми приятел. Но половин година след това и той умря. Прекалено много загуби...Започнах да се отчуждавам от хората...Накрая леля ми реши да ме изпрати тук. Това стана точно на 16 ми рожден ден...
Това е моята дълга история.-казах и аз и я погледнах с тъжен поглед.

Admin Брой мнения : 37 Join date : 10.09.2011

-Съжалявам...за родителите ти и за приятелят ти Том.-казах на Ария.Наистина момичето бе претърпяло твърде много страдания през живота си,а аз дори не си спомнях моя...само от части.Е сега всичко беше различно,вече не бях обикновен човек страдащ за околните,бях нещо повече .. много повече.Въпреки че не познавах ощо никой тук,може би с Ария щяхме да се сприятелим,въпреки,че изспитвах огромно желание да вкуся човешка кръв,е щях да се въздържа,толкова време го правех.
-Е,Ария смяташ ли да се остановяваш в града?-попитах момичето